Вито Валентинов: Думите са действия, a действията предизвикват винаги последствия

Снимки: Михаил Новаков

Интервю с Вито Валентинов, артистът зад нова серия творби, посветени на речта на омразата. SAYING IS DOING е изложба, част от кампанията ни Love Speech срещу речта на омразата в България. Интерактивната изложба може да бъде разгледана в галерия КО-ОП до 28 април (включително). 

Разкажете ни малко повече за вас и опита ви с изкуството с участие на публиката? 

Аз съм визуален артист, работя в областта на инсталацията и кратките перформативни форми. На пръв поглед моите инсталации с участие на публиката изглеждат като прости ритуални игри. Те обаче имат силна символична стойност, социална и дори политическа връзка със случващото се по света.

Живеем във времена на все по-разделени общества, на издигащи се стени вместо на отворени граници, на връщане към един все по-екстремен национализъм, където съществува явна враждебност към чужденци, мигранти, и въобще – към различните. Речта на омразата процъфтява в социалните медии и хората все повече и повече са в капан в собствените си ехо-стаи. За мен всеки опит за диалог, подкрепа, изслушване на другата гледна точка, намиране на споделено решение, хармония и равенство е необходим повече от всякога.

В изложбените пространства обикновено създавам зони за комуникация. При тези ритуални срещи хората се свързват чрез игра, в която обаче няма победители и победени, а опит за постигане на баланс, диалог, откритост и честност. Моите инсталации не са финалната работа – те са елементи за връзката и процесите между участниците. Преживяването е самото произведение.

Какво ви мотивира, за да се включите в кампанията ни срещу речта на омразата? 

Аз вярвам, че всички хора трябва да имат равни права и не трябва да се позволява на една група да употребява натиск над друга/и, които са малцинствени, просто различни, непознати, или с друга (пред)история.  

Вдъхнових се от книгата на английския философ Джон Остин „Как с думи се вършат неща“. Според него, “казването на нещо е извършване на нещо”. Тъй като аз работя с прости действия в моите перформативни проекти, реших да направя изложба, в която физическите действия са аналогия на езиковия акт. Този акт е перформативен, вече е действие, а не просто констатация или коментар на действие. Както често „езикът на омразата“ е бивал оправдаван, че е просто изразяване на мнение и е свобода на словото – а всъщност е чист акт на насилие.
 

Какво е посланието на творбата?  

Думите са действия. А действията предизвикват винаги последствия. Тези последствия често са физически. Езикът е вербално средство, но последиците могат да бъдат извън вербалното.

Аз се стремя да влияя през физическото участие и преживяване, така че посетителите да бъдат въвлечени емоционално в темата. Ще ми се да остане спомен при зрителя/участника от преживяното в залата, от ефектите на верижните реакции и когато някой ден в реалния живот човекът попадне във вербална ситуация, където например може да подкрепи или защити някого, да си припомни от тези визуализации колко силни могат да бъдат последствията от езика на омразата.
 

Каква според вас е ролята на изкуството в обществото?

От много време се интересувам от идеята за размиване на границите между изкуството и реалния живот. Първо като студент излязох от очертанията на живописното платно и започнах да работя с намерени обекти, с които създавах инсталации в реалното пространство. Години по-късно белият куб на галерийното пространство ми стана недостатъчен, излязох на открито и от тогава проектите ми придобиха по-силна връзка със заобикалящия свят. Но най-вълнуващата връзка с живия живот дойде, когато започнах да свързвам хората в моите проекти с участие на публиката. Тази нова посока ми даде нещо, което никога не съм изпитвал сам в студиото си. Усетих, че хората все повече искат да бъдат въвлечени в нещо креативно, отколкото да са странични наблюдатели. Ето така намирам ролята на изкуството в обществото - да сме въвлечени заедно в нещо градивно.