СЛАВА ДОЙЧЕВА: Исках да споделя нещо дълбоко лично, без патос, без теза – такова, каквото е

Снимка: Веселина Николаева

Слава Дойчева е един от петимата български режисьори, които участват в нашия омнибус “По-силни от думите”, посветен на превъзмогване на негативните стереотипи към уязвими групи в обществото. Всеки филм е с фокус една от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и търсещи убежище/бежанци – и е заснет без думи. За своя филм ЛЮБОВ Слава споделя: “В крайна сметка реших, че искам да споделя нещо дълбоко лично, без патос, без теза - такова, каквото е.”

Слава Дойчева е българска актриса, режисьорка и сценаристка, завършила Лондонското филмово училище. Последните й три филма имат над 25 международни награди от близо 100 фестивални участия. Работата й се фокусира около ежедневните битки, победи и липси на ЛГБТИ+ хората в България.  

Представете се с три думи…

 Аз съм Слава и съм разказвач на емоции.

Каква беше основната ви мотивация да участвате в този проект?

В България все още има ограничена видимост за ЛГБТИ+ общността и този проект предоставя чудесна платформа това да се промени поне малко. 

Творческото предизвикателство да разкажа безмълвна история само с няколко щриха също ме погъделичка приятно. 

Кое е основното чувство, с което искате зрителите да останат, след като гледат ЛЮБОВ?

Надявам се да усетят притихването, и да… любов. 

Каква според вас е ролята на изкуството?

Да отваря, осветява, споделя. Да поставя въпроси. И в най-чистия си вид - да лекува. 

Как може киното да допринесе за преодоляването на различни стереотипи?

Покрай един друг проект на Fine Acts се зарових в работата на украинската фотографка Юлия Кочетова и попаднах на неин документален филм за любовната история между бивш нацист и анархо-феминистка. Докато го гледах, неколкократно излизах от зоната си на комфорт и се налагаше да подлагам на въпрос собствените си предразсъдъци… 

Вижте още за проекта тук.