Цветослав Цонев: Изкуството има една задача – да ни разкрие истината, която ни е неудобно да си кажем
Цветослав Цонев е един от петимата български режисьори, които участват в нашия омнибус “По-силни от думите”, посветен на превъзмогване на негативните стереотипи към уязвими групи в обществото. Всеки филм е с фокус една от трите групи в България, които най-често са обект на реч на омразата – роми, ЛГБТИ хора и търсещи убежище/бежанци – и е заснет без думи. За своя филм ПЪТУВАНЕ Цветослав казва: “Всички малки чути и видяни истории за бежанците откриха своя шанс да бъдат разказани в един общ късометражен филм, вдъхновен от добрата и злобната страна на истински хора. Силно вярвам, че разпространението на такива позитивни послания помага за тяхното приемане в обществото и малко по малко допринася за сближаването ни.”
Цветослав Цонев, известен още като Цуро, е един сред най-популярните влогъри у нас.Още докато учи в гимназията за програмист, разбира колко малко го интересува писането на код и колко повече предпочита писането на истории. И въпреки че от тогава са минали вече години, той ни сподели, че продължава да се стреми към същото магично и неразумно нещо - да види на екран историите, които напират в него.
Представете се с три думи…
Вглъбен. Особен. Старателен.
Каква беше основната ви мотивация да участвате в този проект?
Участвайки в проекта, исках най-накрая да създам нещо, което да изрази становището ми относно стереотипите. От години съм свидетел на този тип разединение и това беше възможност да синтезирам всички свои разпалени чувства в една история.
Кое е основното чувство, с което искате зрителите да останат, след като гледат ПЪТУВАНЕ?
Когато гледат ПЪТУВАНЕ, искам зрителите да се почувстват по-спокойни за бъдещето. Историята показва, че можеш да преминеш през трудности, да бъдеш считан за различен и да бъдеш порицаван, но светът е изпълнен и с добри хора, които са готови да помогнат, независимо откъде идваш.
Каква според вас е ролята на изкуството?
Изкуството има една задача и тя е да ни разкрие истината, която ни е неудобно да си кажем. Всички книги, филми, картини и останали форми на изкуството трябва да материализират най-дълбоките ни мисли.
Как може киното да допринесе за преодоляването на различни стереотипи?
Борбата със стереотипите е безкрайна. Тя няма да приключи с един филм, но неща като участието на актьори от различна раса, разказването на чужд и нестандартен сюжет, поглед върху установен наратив от друг ъгъл, може да задвижи колелото и да спомогне за установяването на нещо считано за „табу“ и да доведе за сближаването ни. Подобни филми са например Green Book (2018) и Forrest Gump (1994).
Вижте още за проекта тук.