Станислав Беловски: Всички сме в една лодка, под едно небе

Снимки: Михаил Новаков

Интервю със Станислав Беловски, артистът зад новата ни градска арт акция, посветена на темата за бежанците. “Другите хора” е третата от серията ни градски интервенции, част от кампанията ни Love Speech срещу речта на омразата в България. Локацията на арт акцията е в двора на Гьоте-институт София (ул. Будапеща 1) и може да бъде разгледана до края на месеца. Прочете и интервюто с Николай Петров (GLOW) за първата ни акция – цветен графит, празнуващ многообразието в обществото ни, както и интервюто с Венелин Шурелов за втората ни акция – видео инсталация, разглеждаща темата за видимостта на ромската общност и дискриминацията.

Разкажете ни малко повече за вас и опита ви с градско изкуство? 

Казвам се Станислав Беловски, художник. Работите ми са основно на платно, показвам ги в самостоятелни и групови изложби в галерии. В последните години започнах да правя дигитални колажи, които споделям в Инстаграм и Фейсбук. На улицата излязох със стенсили в последната година, покрай протестите от лятото и есента на 2020 г. Целенасочено правя стенсили, които могат лесно да се отстранят, без да увреждат фасадите. Темите на работата ми в градска среда са екологични, социални и политически, защото основният ми мотив да ги правя е не да изразявам себе си, а да провокирам активна позиция у хората, които ги виждат по пътя си.

Какво ви мотивира, за да се включите в кампанията ни срещу речта на омразата? 

Това и ме привлече в кампанията на Fine Acts срещу речта на омразата – възможността да провокирам хората да преосмислят предразсъдъците си спрямо бежанците, да се поставят за момент на тяхно място. 

Речта на омразата към различния често тръгва от целенасоченото отчуждаване от него, от отричането на човешкото. Омразата се рационализира и с псевдо аргументи, които подчертават чуждостта спрямо „нормалните“ индивиди на обществото. И почти винаги това са отделни примери, готови клишета и приказки наизуст, нямащи нищо общо с фактите. Мисля, че ако войнстващо нетолерантните имат по-често възможност да влязат в непосредствен досег с “другите”/чуждите/обектите на омразата, постепенно ще разберат, че въпреки всички различия, това са хора със същите емоции, грижи, мечти като тях самите. 

Какво е посланието на творбата? 

Посланието на работата ми е: всички сме в една лодка, под едно небе. 

В стила на работите ми в последните години, комбинирам добре познато вече   класическо произведение на изкуството, в този случай Голямата вълна на Канагава (1829-33), със снимка от съвременността. Фотографията на Paula Bronstein е драматичен документален кадър на сирийски бежанци, борещи се с вълните на Средиземно море. Така правя връзката между миналото и бъдещето и повдигам вечната тема за търсенето на спокоен и сигурен бряг. В допълнение, голяма част от площта на работата е изпълнена с огледала, даващи възможност на хората да се погледнат фронтално, докато се приближават към стенсила, и така, дори само за момент, да се видят в лодката.

Каква според вас е ролята на изкуството в обществото?

В съвременното общество твърде много агенти са се заели да ни забавляват, да ни се харесват, да ни карат да се чувстваме добре. И затова е още по-важно ролята на изкуството да ни провокира към размисъл и преосмисляне, да ни задава неудобните въпроси и да остави на нас да се поблъскаме за отговорите.