Майсторски клас | Изкуството на стратегическата ненасилствена съпротива: Отвъд протестите
След обогатяващата среща с Лаура Лигури за невронауката на емпатията, нашата поредица от майсторски класове продължи със Сърджа Попович – жива легенда в света на ненасилствения активизъм. От студент по биология, свирещ на бас китара и специализиращ в ихтиология, до лидер, допринесъл за свалянето на режима на Милошевич в Сърбия, пътят на Попович олицетворява трансформиращата сила на стратегическия активизъм.
„Никога не съм мислил, че ще стана активист или граждански лидер“, сподели Попович с обезоръжаваща откровеност. „Мислех, че ще излизам с момичета, ще работя като сладководен биолог и ще увеличавам запасите на стриди в Дунав.“ Вместо това историята имала други планове. Когато Милошевич дошъл на власт, Попович се озовал начело на „Отпор“ – студентско движение, което впоследствие изиграва ключова роля за демократичната промяна в Сърбия.
Отвъд протестите: Богатата палитра на ненасилствените тактики
Основата на подхода на Попович, преподаван днес чрез неговата организация Център за приложни ненасилствени действия и стратегии (CANVAS), е изненадващо проста: „Има само два типа движения в света: спонтанни или успешни“. Това прозрение довело до създаването на всеобхватна тактическа рамка, която надхвърля традиционните протести.
С над 200 различни тактики на разположение, Попович подчерта, че успехът изисква разнообразна и внимателно организирана стратегия. Тези тактики попадат в три категории:
Протест и убеждаване: От петиции до демонстрации, тези тактики сигнализират готовност за промяна. Въпреки това, както отбеляза Попович, символичните действия сами по себе си рядко трансформират обществото.
Несътрудничество: Включва стачки, бойкоти и социална изолация – методи, позволяващи широко участие чрез нискорискови действия, които колективно предизвикват потисническите системи.
Ненасилствена интервенция: Методи като седящи протести и създаване на паралелни институции, които директно оспорват статуквото. Въпреки че са по-рискови, те могат да имат мощно въздействие с по-малко участници.
Стратегията зад действията
Попович (автор на "библията" за ненасилствени действия – "Наръчник за революция") подчерта, че успешните движения не просто използват тактики – те ги вплитат в последователна стратегия. Това изисква следването на три основни принципи: ясна представа за желаната промяна, детайлен план за постигането ѝ, и организационна структура за ефективно изпълнение.
„Стратегия без тактики е най-дългият път към победата, но тактики без стратегия е просто шум преди поражението“, изтъкна Попович. Той илюстрира това с примера на Роза Паркс и движението за граждански права, предизвиквайки участниците да мислят по-задълбочено: „Рядко се пита, защо бойкотът на автобусните компании се случва точно в Монтгомъри и защо именно те са цел. Разбирането на този избор ни помага да разберем защо тактиката е била успешна“.
Едни от най-интересните изводи на Попович се отнася до избора между „тактики на концентрация“ (като масови протести) и „тактики на разпръскване“ (като координирано вдигане на шум или разпределени действия). „Колкото по-егалитарна е системата,“ обясни той, „толкова по-вероятно е тактиките на разпръскване да работят.“
Попович, известен с концепцията си за „laughtivism“, също така подчерта мощната роля, която хуморът може да играе в ненасилствената борба. Той илюстрира това с множество примери, показвайки как хуморът може да обезоръжи опонентите, да намали страха и да ангажира по-широка обществена подкрепа.
Мощта на умното таргетиране
Попович акцентира, че преди да използват каквато и да е тактика, движенията трябва да си зададат три ключови въпроса:
Кои институционални стълбове искаме да засегнем?
Каква е нашата основна цел: мобилизация, привличане на нови участници или създаване на смущения?
Какви са разходите и ползите по отношение на ресурси, влияние и потенциални реакции?
Той също така представи концепцията за “действия в дилема” (dilemma actions) – тактики, които поставят опонентите в губеща ситуация. Тези тактики са стратегически конструирани така, че да принудят опонента да избере между две неатрактивни опции – независимо дали реагира или игнорира действията, опонентът губи достоверност.
Попович сподели ценен ресурс за активистите: Tactics4Change – интерактивна база данни с над 400 ненасилствени идеи за “действия в дилема” от повече от 100 държави. Този съвместен проект между CANVAS и Пенсилванския университет предоставя изобилие от креативно вдъхновение за активисти по целия свят.
Свързване на емпатията с действията
Особено завладяващо е как тактическата рамка на Попович допълва изводите на Лаура Лигури за емпатията. Докато Лигури ни учи как да балансираме между емпатична загриженост и дистрес, Попович ни показа как да канализираме тази загриженост в стратегическо действие. Заедно тези подходи създават мощна формула: емоционална прецизност, съчетана с тактическо разнообразие.
В рамките на нашата поредица от майсторски класове за креативен активизъм, тези допълващи се гледни точки за създаването на промяна предлагат на българските активисти цялостен инструментариум. Подходът на Лигури, основан на невронауката, гарантира, че посланията ни ще резонират дълбоко, докато тактическата рамка на Попович ни помага да превърнем този емоционален отзвук в реално въздействие.
Ключовият урок? Успешните движения се нуждаят както от завладяване на сърцата на публиката, така и от стратегия. Очаквайте новини от следващия ни майсторки клас, в който ще разгледаме още едно важно измерение на съвременния активизъм.
Creative Activist Masterclass Series е вдъхновяваща програма, създадена от Fine Acts, която свързва български активисти и граждански организации с някои от водещите световни експерти в областта на стратегическите и креативни комуникации, маркетинга, изкуството и социалната промяна.